Слънцето близва снега
ласкаво и предпазливо,
улових момента сега -
и се отнасям към тях вежливо.
Слънце и сняг! Антиподи са, вярно,
но в тях почувствах блажения
смях на зимния ден -
те гонят се навярно във един момент...
Антиподи ли сме ние?
Въпрос си пак задавам,
дали в душите ни се крие
такава песен и запявам -
с надежда мига да задържа
на двама антиподи -
и този зимен ден се завъртя,
и отново съм сама...
© Нели Бонева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!