Jan 31, 2010, 11:04 AM

Зимен ден

  Poetry
985 0 1

Слънцето близва снега

ласкаво и предпазливо,

улових момента сега -

и се отнасям към тях вежливо.

Слънце и сняг! Антиподи са, вярно,

но в тях почувствах блажения

смях на зимния ден -

те гонят се навярно във един момент...

Антиподи ли сме ние?

Въпрос си пак задавам,

дали в душите ни се крие

такава песен и запявам -

с надежда мига да задържа

на двама антиподи -

и този зимен ден се завъртя,

и отново съм сама...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Бонева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Все в някоя душа се крие песента! Поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...