Зимен   ден

Кристални клони, кристални листа,

ала къде се потули света

с пъртини тесни и бързи шейни,         

с искрящи преспи, с луна и звезди...

Развиделява се. Ранни зори,

ала зад облак се слънцето скри.

Виж - през стъклото струи светлина

и се събужда жадуван деня,

Минават несетно час подир час:

не се вижда лъч, не се чува глас.

Безлюдните улици на града

посрещат с ехидно "Здрасти!" студа.

Миражи летни в пано от кристал

покриват плътно прозореца цял.

Фъртуна зимна в полето фучи,

и жаловит стон в комина звучи.

А здрача, сетил вечерния зов,

зад хълма дебне, за поход готов.

След него язди стремглаво нощта

на вран кон... Мракът превзема света...