19.02.2015 г., 22:41

Зимен Ден

911 0 0

Зимен   ден

 

Кристални клони, кристални листа,

ала къде се потули света

с пъртини тесни и бързи шейни,         

с искрящи преспи, с луна и звезди...

 

Развиделява се. Ранни зори,

ала зад облак се слънцето скри.

Виж - през стъклото струи светлина

и се събужда жадуван деня,

 

Минават несетно час подир час:

не се вижда лъч, не се чува глас.

Безлюдните улици на града

посрещат с ехидно "Здрасти!" студа.

 

Миражи летни в пано от кристал

покриват плътно прозореца цял.

Фъртуна зимна в полето фучи,

и жаловит стон в комина звучи.

 

А здрача, сетил вечерния зов,

зад хълма дебне, за поход готов.

След него язди стремглаво нощта

на вран кон... Мракът превзема света...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петрана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...