Зимен полет

Poesía » Otra

1K 0 1

ЗИМЕН ПОЛЕТ

Студът пронизва моите криле,

но знам, че няма накъде да бягам.

Усещам, слабо вече бие летящото сърце,

започвам да се изтощавам.

Не гледам аз надолу, ала зная,

че зимата на никой не прощава.

Ако падна аз от полета си бавен,

не ще мога веч да се изправя.

Ще лежа смирен и буден

върху безчувствената, покрита със студена кръв скала,

и ще умирам бавно, бавно,

без надежда някога да полетя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

wind2008 (Владимир)

Лети,мила!
В полета е твойта сила..
а мислите за мрачните скали,
преодолей и...забрави!
Поздрави!

2008-10-06T12:24:44+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0