Зимен полет

Poesía » Otra

1K 0 1

ЗИМЕН ПОЛЕТ

Студът пронизва моите криле,

но знам, че няма накъде да бягам.

Усещам, слабо вече бие летящото сърце,

започвам да се изтощавам.

Не гледам аз надолу, ала зная,

че зимата на никой не прощава.

Ако падна аз от полета си бавен,

не ще мога веч да се изправя.

Ще лежа смирен и буден

върху безчувствената, покрита със студена кръв скала,

и ще умирам бавно, бавно,

без надежда някога да полетя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

wind2008 (Владимир)

Лети,мила!
В полета е твойта сила..
а мислите за мрачните скали,
преодолей и...забрави!
Поздрави!

2008-10-06T12:24:44+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0