ЗИМЕН ПОЛЕТ
Студът пронизва моите криле,
но знам, че няма накъде да бягам.
Усещам, слабо вече бие летящото сърце,
започвам да се изтощавам.
Не гледам аз надолу, ала зная,
че зимата на никой не прощава.
Ако падна аз от полета си бавен,
не ще мога веч да се изправя.
Ще лежа смирен и буден
върху безчувствената, покрита със студена кръв скала,
и ще умирам бавно, бавно, ...