ЗИМЕН ПОЛЕТ
Студът пронизва моите криле,
но знам, че няма накъде да бягам.
Усещам, слабо вече бие летящото сърце,
започвам да се изтощавам.
Не гледам аз надолу, ала зная,
че зимата на никой не прощава.
Ако падна аз от полета си бавен,
не ще мога веч да се изправя.
Ще лежа смирен и буден
върху безчувствената, покрита със студена кръв скала,
и ще умирам бавно, бавно,
без надежда някога да полетя...
© Габи Кожухарова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
