Като дете заспиваш
всяка вечер във ръцете ми.
С цялата си обич те завивам,
да ти е меко на сърцето.
И ако беше топло вън,
щяхме цяла нощ да си говорим.
Ала навън снегът прозвънква
и носи делнична умора.
Ще се сгуша до тебе и аз.
Нека фучи заплашителна зима,
нека сковава безмилостно мраз.
Нямам страх щом те имам.
На Данчо
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Адриана Todos los derechos reservados
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
взаимно дано е