Като дете заспиваш
всяка вечер във ръцете ми.
С цялата си обич те завивам,
да ти е меко на сърцето.
И ако беше топло вън,
щяхме цяла нощ да си говорим.
Ала навън снегът прозвънква
и носи делнична умора.
Ще се сгуша до тебе и аз.
Нека фучи заплашителна зима,
нека сковава безмилостно мраз.
Нямам страх щом те имам.
На Данчо
© Адриана All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
взаимно дано е