Като дете заспиваш
всяка вечер във ръцете ми.
С цялата си обич те завивам,
да ти е меко на сърцето.
И ако беше топло вън,
щяхме цяла нощ да си говорим.
Ала навън снегът прозвънква
и носи делнична умора.
Ще се сгуша до тебе и аз.
Нека фучи заплашителна зима,
нека сковава безмилостно мраз.
Нямам страх щом те имам.
На Данчо
© Адриана All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
взаимно дано е