21 дек. 2006 г., 05:56

Зимен сън

847 0 3

Като дете заспиваш

всяка вечер във ръцете ми.

С цялата си обич те завивам,

да ти е меко на сърцето.
 

И ако беше топло вън,

щяхме цяла нощ да си говорим.

Ала навън снегът прозвънква

и носи делнична умора.


Ще се сгуша до тебе и аз.

Нека фучи заплашителна зима,

нека сковава безмилостно мраз.

Нямам страх щом те имам.


На Данчо

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много топли чувства поражда това стихотворение. И много спомени за жалост. И аз ви желая много щастие и любов, а и наж вече да не ви сполети... ти знаеш какво.
  • много е хубаво когато те завиват с обич взаимно дано е
  • Не ми харесват много "положителни" текстове ама това ме ухили доста. Мн се радвам за вас и четиристишията, които по принцип не ме кефят много

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...