24 feb 2007, 12:54

Зимен сън

  Poesía
1.7K 0 5
Вечерта помолих зимата за мъничка услуга.
(Аз ще си мълча пред другите сезони във замяна.)
От нея тази нощ не искам нищо друго –
да ми позволи за кратко само в царството ù да остана.

Готова съм между висулките да се наместя.
Да станат отражение на всеки спомен и на всеки зимен грях.
Да ме огледат строго, а после да си кажат честно,
че във съня си по-прозрачна съм дори от тях.

Ще бъда тиха. Ще пристъпя плахо и с някакъв премерен свян.
Със „Лека нощ!” ще ме посрещне приятелят ми Северният мраз.
Ще гледа с ледена усмивка как се сбъдва детският ми нощен блян.
И в този зимен сън, най-накрая ще се слеем двамата – снегът и аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...