Зимен сън
Вечерта помолих зимата за мъничка услуга.
(Аз ще си мълча пред другите сезони във замяна.)
От нея тази нощ не искам нищо друго –
да ми позволи за кратко само в царството ù да остана.
Готова съм между висулките да се наместя.
Да станат отражение на всеки спомен и на всеки зимен грях.
Да ме огледат строго, а после да си кажат честно,
че във съня си по-прозрачна съм дори от тях.
Ще бъда тиха. Ще пристъпя плахо и с някакъв премерен свян.
Със „Лека нощ!” ще ме посрещне приятелят ми Северният мраз.
Ще гледа с ледена усмивка как се сбъдва детският ми нощен блян.
И в този зимен сън, най-накрая ще се слеем двамата – снегът и аз.
(Аз ще си мълча пред другите сезони във замяна.)
От нея тази нощ не искам нищо друго –
да ми позволи за кратко само в царството ù да остана.
Готова съм между висулките да се наместя.
Да станат отражение на всеки спомен и на всеки зимен грях.
Да ме огледат строго, а после да си кажат честно,
че във съня си по-прозрачна съм дори от тях.
Ще бъда тиха. Ще пристъпя плахо и с някакъв премерен свян.
Със „Лека нощ!” ще ме посрещне приятелят ми Северният мраз.
Ще гледа с ледена усмивка как се сбъдва детският ми нощен блян.
И в този зимен сън, най-накрая ще се слеем двамата – снегът и аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Пенева Всички права запазени
Радвам се, че са ти харесали 
