Зимна лудост
Зарових самотата си в снега.
Дано замръзне и от бяла смърт умре.
С кристали сини нарисувах си дъга
във януарското безизразно небе.
Със бял саван от скреж покрих страха.
Дано остане в плен до пролетта.
С висулки ледени от старата стреха́
раних фатално свойта скръб и суета.
И звънко се разсмях сред мраз и студ.
Смехът стопи среднощния покой.
Със порив ненадеен, малко луд
си пожелах изгарящ юлски зной.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
