Зимна лудост
Зарових самотата си в снега.
Дано замръзне и от бяла смърт умре.
С кристали сини нарисувах си дъга
във януарското безизразно небе.
Със бял саван от скреж покрих страха.
Дано остане в плен до пролетта.
С висулки ледени от старата стреха́
раних фатално свойта скръб и суета.
И звънко се разсмях сред мраз и студ.
Смехът стопи среднощния покой.
Със порив ненадеен, малко луд
си пожелах изгарящ юлски зной.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
