Зимна лудост

Poetry » Other

764 0 7

Зарових самотата си в снега.

Дано замръзне и от бяла смърт умре.

С кристали сини нарисувах си дъга

във януарското безизразно небе.

Със бял саван от скреж покрих страха.

Дано остане в плен до пролетта.

С висулки ледени от старата стреха́

раних фатално свойта скръб и суета.

И звънко се разсмях сред мраз и студ.

Смехът стопи среднощния покой.

Със порив ненадеен, малко луд

си пожелах изгарящ юлски зной.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Melany71 (Светла)

Ех, Нина по-силно се смей, че и тук да докараш юлския зноЙ!

2012-02-13T10:40:01+02:00
valia1771 (Ивон)

Хареса ми! Образен стих!

2012-02-12T21:30:33+02:00
Enena (Елена Нинова)

И аз сьм с теб и ти го знае6.Не те пропускам!

2012-02-12T20:31:11+02:00
лъвче (Лъки)

Сътворила си февруарско лято!Браво!

2012-02-12T19:28:05+02:00
Geni-Liso (Гени)

Прекрасен заряд носи стихотворението ти!
Сърдечен поздрав!

2012-02-12T18:24:48+02:00