Зимна обич
В косите побеля и трупа истини -
внезапно завалял от болки сняг.
Студено е... Снежинките пречистват.
Дъхът ти с моя сякаш се е слял.
Да повървим наникъде. За стопляне.
Да впрегнем вятъра в шейна.
Сега сме двама – вътре лумва огъня -
усещаш ли как сгрява обичта...
Не е студена зима споделена в нас.
Прегръщай ме. Да стоплим две души.
Замръзват ти сълзите в този час...
и сякаш от очите ти вали.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
