ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
Oct 27, 2014, 5:33 PM

Зимна обич 

  Poetry » Love
486 0 3

В косите побеля и трупа истини -
внезапно завалял от болки сняг.
Студено е... Снежинките пречистват.
Дъхът ти с моя сякаш се е слял.

Да повървим наникъде. За стопляне.
Да впрегнем вятъра в шейна.
Сега сме двама – вътре лумва огъня -
усещаш ли как сгрява обичта...

Не е студена зима споделена в нас.
Прегръщай ме. Да стоплим две души.
Замръзват ти сълзите в този час...
и сякаш от очите ти вали.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрав за хубавия стих, Мишо!
  • Благодаря ти, Стойна!
  • Едно истинско чувство споделено без преструвки и лъжи -това е най-хубавата част в него.
    Бъдете щастливи! Тя, любовта си знае работата и щом вие я почитате, тя ще ви възнагради!
    Приятен ден!
Random works
: ??:??