Зимна обич
В косите побеля и трупа истини -
внезапно завалял от болки сняг.
Студено е... Снежинките пречистват.
Дъхът ти с моя сякаш се е слял.
Да повървим наникъде. За стопляне.
Да впрегнем вятъра в шейна.
Сега сме двама – вътре лумва огъня -
усещаш ли как сгрява обичта...
Не е студена зима споделена в нас.
Прегръщай ме. Да стоплим две души.
Замръзват ти сълзите в този час...
и сякаш от очите ти вали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
