24 ene 2007, 1:03

Зимна приказка

  Poesía
990 0 5
Отново на път към неизвестното -
устремена да стигна.
Но пътя до там е страшен -
някак прекрасно ужасяващ
Една прекрасна студена зимна приказка...
Покрити със сняг оглени дървета,
самотно стърчащи електрични стълбове
и един безкраен път, устремен напред.
Пусти полета, покрити със студена бяла наметка,
отдалечени, сякаш заспали села
и пак този път покрит с хрупкав сняг.
И аз пътувам по него - ту бързо, ту бавно.
Край мен преминават картини -
                             прекрасна зимна приказка...

                                                                                       22.Декември.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...