24.01.2007 г., 1:03

Зимна приказка

989 0 5
Отново на път към неизвестното -
устремена да стигна.
Но пътя до там е страшен -
някак прекрасно ужасяващ
Една прекрасна студена зимна приказка...
Покрити със сняг оглени дървета,
самотно стърчащи електрични стълбове
и един безкраен път, устремен напред.
Пусти полета, покрити със студена бяла наметка,
отдалечени, сякаш заспали села
и пак този път покрит с хрупкав сняг.
И аз пътувам по него - ту бързо, ту бавно.
Край мен преминават картини -
                             прекрасна зимна приказка...

                                                                                       22.Декември.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...