24.01.2007 г., 1:03

Зимна приказка

988 0 5
Отново на път към неизвестното -
устремена да стигна.
Но пътя до там е страшен -
някак прекрасно ужасяващ
Една прекрасна студена зимна приказка...
Покрити със сняг оглени дървета,
самотно стърчащи електрични стълбове
и един безкраен път, устремен напред.
Пусти полета, покрити със студена бяла наметка,
отдалечени, сякаш заспали села
и пак този път покрит с хрупкав сняг.
И аз пътувам по него - ту бързо, ту бавно.
Край мен преминават картини -
                             прекрасна зимна приказка...

                                                                                       22.Декември.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...