24 янв. 2007 г., 01:03

Зимна приказка

996 0 5
Отново на път към неизвестното -
устремена да стигна.
Но пътя до там е страшен -
някак прекрасно ужасяващ
Една прекрасна студена зимна приказка...
Покрити със сняг оглени дървета,
самотно стърчащи електрични стълбове
и един безкраен път, устремен напред.
Пусти полета, покрити със студена бяла наметка,
отдалечени, сякаш заспали села
и пак този път покрит с хрупкав сняг.
И аз пътувам по него - ту бързо, ту бавно.
Край мен преминават картини -
                             прекрасна зимна приказка...

                                                                                       22.Декември.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Лазарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...