15 dic 2013, 20:25

Зимна приказка

697 0 0

Утрото тихо се подава през заскрежените стъкла,

леко и с плахи стъпки пак завръща се деня,

за да разкрие изящното творение на нощта,

покрила с бял килим, сякаш от сребро, сухата земя.

 

Отваряйки очи, захласнат гледаш този зимен рай,

необятни са и тъй далечни чезнещите планини,

снежен плащ над тях се спуска навред безкрай,

върховете крият се в снежната прегръдка на мъгли.

 

Танцуват и се смеят, летят и пеят белите снежинки,

тъй крехки, чисти и невинни като ангелски сълзи,

милват детската ръка и после в миг изчезват,

като хилядите изречени, но несбъднати мечти.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...