30 dic 2011, 16:43

Зимна вечер 

  Poesía
522 0 4

ЗИМНА ВЕЧЕР

 

Кротък, ситен снежец навън вали,

насипва чисти преспи бели.

На спирката очаквам номер три

със пътниците закъснели.

 

Ей ги - малки, нежни балерини

вихрят се снежинки в хоровод.

Като отшумелите години -

покрай мен минава млад народ.

 

Струйки сребърни във светлината

на уличната лампа бледа

въртят се бързо. На красотата

не мога аз с възторг да се нагледам!

 

Кротък, тих снежец навън вали,

земята е постлал с покривка бяла.

Аз гледам го и питам се дали

в живота не съм закъсняла.

 

Снегът блести във моите коси,

от грижи погледът е уморен.

Като в мъгла забулен е и носи

тъга във този януарски ден.

 

Във вечер тъй красива, снежно бяла,

с безброй лудуващи снежинки,

мисля си за радост отшумяла

с отминалите ми години.

 

Очаквам автобус със номер три

към бъдното да ме отпрати.

Премръзнала, поглеждам: все вали,

не идва той, а аз все още питам -

 

ще има ли за мене светли дни?

Ще има ли и обич скъпа?

Кротък, ситен сняг вали, вали,

а аз - от крак на крак пристъпям.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??