Зимна вечер
ЗИМНА ВЕЧЕР
Кротък, ситен снежец навън вали,
насипва чисти преспи бели.
На спирката очаквам номер три
със пътниците закъснели.
Ей ги - малки, нежни балерини
вихрят се снежинки в хоровод.
Като отшумелите години -
покрай мен минава млад народ.
Струйки сребърни във светлината
на уличната лампа бледа
въртят се бързо. На красотата
не мога аз с възторг да се нагледам!
Кротък, тих снежец навън вали,
земята е постлал с покривка бяла.
Аз гледам го и питам се дали
в живота не съм закъсняла.
Снегът блести във моите коси,
от грижи погледът е уморен.
Като в мъгла забулен е и носи
тъга във този януарски ден.
Във вечер тъй красива, снежно бяла,
с безброй лудуващи снежинки,
мисля си за радост отшумяла
с отминалите ми години.
Очаквам автобус със номер три
към бъдното да ме отпрати.
Премръзнала, поглеждам: все вали,
не идва той, а аз все още питам -
ще има ли за мене светли дни?
Ще има ли и обич скъпа?
Кротък, ситен сняг вали, вали,
а аз - от крак на крак пристъпям.
© Анка Келешева All rights reserved.
