22 ene 2009, 8:06

Зимно

  Poesía
646 0 7
Надникнах
през прозореца навън.
Но заскрежено
и кално бе
стъклото.
Не приличах ли на
дървото зимно
отвън?!
Изправено, насред полето.
Само. И среща ветровете.
Впило здраво корени
в земята,
но за жалост
оголялите му клони
трепереха от студ...
Влудяваше ги зимен повей.
Какво от туй,
че лете
бе в премяна китна?!
А бях...
И аз.
Но зимно ми е.
И сега като дървото
без нея бях останала...
Единствено разчитах
на голата си вяра,
че пролетта
ще дойде.
И скоро.
Надявам се.
Когато в този студ
тъй гола е
... душата ми.
И пуста.
Дори и птиците
не кацат
на дървото...
Зима е...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова топлота има в сърцето ти - от стиха извира -запази я , а напролет дървото ще ти се усмихне в прекрасни цветове ! поздрави !
  • пролетта идва
    хареса ми!
  • Сега душата ти е гола, Нели,
    но има някой,
    който с Обич ще я облече!
  • Ще дойде пролетта !
  • Нелка, от прозореца ми се вижда едно дърво - ябълка. Никой не му обира плодовете. Обаче е като порцеланова статуетка от снега и леда. Всички му се възхищават и винаги се спират да го погледат. Красота!!! Я си представи, ако му бяха ошмулили плодовете... Нямаше никой да го забележи - щеше да бъде като другите - голо и скучно. Прегръдка!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...