Nella_gold (Нели )
841 4525
Jan 22, 2009, 8:06 AM

Зимно 

  Poetry
470 0 7
Надникнах
през прозореца навън.
Но заскрежено
и кално бе
стъклото.
Не приличах ли на
дървото зимно
отвън?!
Изправено, насред полето.
Само. И среща ветровете.
Впило здраво корени
в земята,
но за жалост
оголялите му клони
трепереха от студ...
Влудяваше ги зимен повей.
Какво от туй,
че лете
бе в премяна китна?!
А бях...
И аз.
Но зимно ми е.
И сега като дървото
без нея бях останала...
Единствено разчитах
на голата си вяра,
че пролетта
ще дойде.
И скоро.
Надявам се.
Когато в този студ
тъй гола е
... душата ми.
И пуста.
Дори и птиците
не кацат
на дървото...
Зима е...

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Толкова топлота има в сърцето ти - от стиха извира -запази я , а напролет дървото ще ти се усмихне в прекрасни цветове ! поздрави !
  • пролетта идва
    хареса ми!
  • Сега душата ти е гола, Нели,
    но има някой,
    който с Обич ще я облече!
  • Ще дойде пролетта !
  • Нелка, от прозореца ми се вижда едно дърво - ябълка. Никой не му обира плодовете. Обаче е като порцеланова статуетка от снега и леда. Всички му се възхищават и винаги се спират да го погледат. Красота!!! Я си представи, ако му бяха ошмулили плодовете... Нямаше никой да го забележи - щеше да бъде като другите - голо и скучно. Прегръдка!!!
  • Нели, имам една любима картина от човек, когото много уважавам, тя е лятна. Поле, много красиво и залез и на едно малко хълмче стърчи едно дърво, черно с оголени клони. Този стих ми напомни на нея, но в него има надежда, докато в картината нямаше...
  • Още малко Нели и дърветата ще се раззеленят!
    Пролет иде!
Random works
: ??:??