Зимно
Надникнах
през прозореца навън.
Но заскрежено
и кално бе
стъклото.
Не приличах ли на
дървото зимно
отвън?!
Изправено, насред полето.
Само. И среща ветровете.
Впило здраво корени
в земята,
но за жалост
оголялите му клони
трепереха от студ...
Влудяваше ги зимен повей.
Какво от туй,
че лете
бе в премяна китна?!
А бях...
И аз.
Но зимно ми е.
И сега като дървото
без нея бях останала...
Единствено разчитах
на голата си вяра,
че пролетта
ще дойде.
И скоро.
Надявам се.
Когато в този студ
тъй гола е
... душата ми.
И пуста.
Дори и птиците
не кацат
на дървото...
Зима е...
през прозореца навън.
Но заскрежено
и кално бе
стъклото.
Не приличах ли на
дървото зимно
отвън?!
Изправено, насред полето.
Само. И среща ветровете.
Впило здраво корени
в земята,
но за жалост
оголялите му клони
трепереха от студ...
Влудяваше ги зимен повей.
Какво от туй,
че лете
бе в премяна китна?!
А бях...
И аз.
Но зимно ми е.
И сега като дървото
без нея бях останала...
Единствено разчитах
на голата си вяра,
че пролетта
ще дойде.
И скоро.
Надявам се.
Когато в този студ
тъй гола е
... душата ми.
И пуста.
Дори и птиците
не кацат
на дървото...
Зима е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
