ЗИМНО СЛЪНЦЕ (редакция)
Р. Чакърова
Пропусна зимно слънце през очите си
премръзналият ми от тишина прозорец.
А слънчевите зайчета разплитаха
две паяжинки по тавана горе...
Паячето хукна напосоки
и затанцува в такт със светлината...
То можеше да гледа от високо
над прашния портрет на самотата,
то можеше да пропълзи над нея
и да преде красива, нежна мрежа,
а върху нишките ѝ да люлее
прозрачните ми слънчеви надежди...
То бе вълшебник... А лъчът в стъклото,
навярно е магически, неземен...
И вятърът у мен замря... защото
се бе зачел във някаква поема,
в която се разказваше за тебе
(от времето, когато те обичах... ) –
така от римите ми бе обсебен,
че сплете се в косите на момиче...
Две птици, до капчука оцеляли,
загукаха мотива си канонен...
Прозорецът се пълнеше със залез,
рубинено искрящ от счупен спомен...
Лондон 07/01/2016' 16:44
© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados