7 янв. 2018 г., 22:14

Зимно слънце

1K 0 1

ЗИМНО СЛЪНЦЕ (редакция)
Р. Чакърова

 

Пропусна зимно слънце през очите си
премръзналият ми от тишина прозорец.
А слънчевите зайчета разплитаха
две паяжинки по тавана горе...

 

Паячето хукна напосоки 
и затанцува в такт със светлината...
То можеше да гледа от високо
над прашния портрет на самотата,

 

то можеше да пропълзи над нея
и да преде красива, нежна мрежа,
а върху нишките ѝ да люлее
прозрачните ми слънчеви надежди...

 

То бе вълшебник... А лъчът в стъклото,
навярно е магически, неземен...
И вятърът у мен замря... защото
се бе зачел във някаква поема,

 

в която се разказваше за тебе 
(от времето, когато те обичах... ) –
така от римите ми бе обсебен,
че сплете се в косите на момиче...

 

 Две птици, до капчука оцеляли,
 загукаха мотива си канонен...
 Прозорецът се пълнеше със залез,
 рубинено искрящ от счупен спомен...

 

Лондон  07/01/2016'  16:44

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...