11 ago 2013, 17:01  

Златен исполин

  Poesía » Otra
828 0 0

Грее Златен исполин под черния покров
– горд, но отчужден.
Родил се в Светло време,
но натоварен с тежко бреме...

Без Светлина, без Благо,
а само с душната тъма в нощта,

с мириса на оловото в небето,
и с прогнилата вода в морето

живее всеки на тази земя.

И само там, между черните облаци
и прогнилата плът на земята,
се рее високо в един необятен кът
и блести със тежка орися
феникс златен, горд и жесток. 

И грее Светлината и огрява черната земя
– изпарява тежкото дихание...
Смутява се, гори,
тлее като жълт ахат...
Умира в пепел с цвят на синкав халцедон.

Сива, черна. Червена и жълта, като смола,
се издига птицата от пепелта.
И както Гръцки огън се възпламенява,
така и фениксът излита с непокорен плам.
Изгрява пак... блести!


....

И пак грее Златен исполин в небето,
горд, но вече не тъй жесток.
Кротък, чист и милостив –
почти като нов под същия черен покров.

....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Франсиско Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...