Грее Златен исполин под черния покров
– горд, но отчужден.
Родил се в Светло време,
но натоварен с тежко бреме...

Без Светлина, без Благо,
а само с душната тъма в нощта,

с мириса на оловото в небето,
и с прогнилата вода в морето

живее всеки на тази земя.

И само там, между черните облаци
и прогнилата плът на земята,
се рее високо в един необятен кът
и блести със тежка орися
феникс златен, горд и жесток. 

И грее Светлината и огрява черната земя
– изпарява тежкото дихание...
Смутява се, гори,
тлее като жълт ахат...
Умира в пепел с цвят на синкав халцедон.

Сива, черна. Червена и жълта, като смола,
се издига птицата от пепелта.
И както Гръцки огън се възпламенява,
така и фениксът излита с непокорен плам.
Изгрява пак... блести!

....

И пак грее Златен исполин в небето,
горд, но вече не тъй жесток.
Кротък, чист и милостив –
почти като нов под същия черен покров.

....