9 may 2009, 14:14

Златистите листенца 

  Poesía » Del paisaje
412 0 1

Стоя в час по Английски и гледам
златните листенца през прозореца.
Стоя си и си мисля за теб,
какво ли правиш сега?
Стоя и гледам мрака навън
и как само листенцата са осветени
от жълтеникавия прожектор в златно.
Госпожата говори,
               учениците също,
а аз... не чувам нищо,
само ти си ми в главата.
Виждам теб в тъмнината.
Чувам гласа ти в шума от гласове.
Гледам леко трепващите листенца
и как вятърът ги докосва
леко и нежно и си мечтая...
ти да докосваш така:
моите устни,
         моите ръце,
    моите коси.
Толкова нежно...
и аз да потрепвам
като златните листенца.

© Илиянна Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • като за дневник - може.
    като за категория "поезия" - не мисля.
    съжалявам!

    п.п. и златните листенца не са достатъчни за пейзаж...
Propuestas
: ??:??