Златистите листенца
562
0
1
Стоя в час по Английски и гледам
златните листенца през прозореца.
Стоя си и си мисля за теб,
какво ли правиш сега?
Стоя и гледам мрака навън
и как само листенцата са осветени
от жълтеникавия прожектор в златно.
Госпожата говори,
учениците също,
а аз... не чувам нищо,
само ти си ми в главата.
Виждам теб в тъмнината.
Чувам гласа ти в шума от гласове.
Гледам леко трепващите листенца
и как вятърът ги докосва
леко и нежно и си мечтая...
ти да докосваш така:
моите устни,
моите ръце,
моите коси.
Толкова нежно...
и аз да потрепвам
като златните листенца.
© Илиянна Йорданова All rights reserved.
