22 abr 2009, 11:49

Златна роза

  Poesía
636 0 2

 

       ЗЛАТНА  РОЗА

 

Пресях грамади от пясък -

намерих следи от златен прах.

Скалите разцепих с трясък -

безброй късове злато събрах.

 

От тях златна роза за теб, изковах,

безкрайно дано си щастлива.

Отнех ти, гордост и празни слова.

 Укротих и душата ти дива.

 

Във всяка ветровита нощ.

Защо от мен сънят бяга?

Мисълта пронизва ме с нож.

 

... Дали багажа не стягаш?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...