ЗЛАТНА РОЗА
Пресях грамади от пясък -
намерих следи от златен прах.
Скалите разцепих с трясък -
безброй късове злато събрах.
От тях златна роза за теб, изковах,
безкрайно дано си щастлива.
Отнех ти, гордост и празни слова.
Укротих и душата ти дива.
Във всяка ветровита нощ.
Защо от мен сънят бяга?
Мисълта пронизва ме с нож.
... Дали багажа не стягаш?
© Мимо Николов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
