Златна роза
ЗЛАТНА РОЗА
Пресях грамади от пясък -
намерих следи от златен прах.
Скалите разцепих с трясък -
безброй късове злато събрах.
От тях златна роза за теб, изковах,
безкрайно дано си щастлива.
Отнех ти, гордост и празни слова.
Укротих и душата ти дива.
Във всяка ветровита нощ.
Защо от мен сънят бяга?
Мисълта пронизва ме с нож.
... Дали багажа не стягаш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
