9 ene 2010, 21:28

Златната птица

  Poesía
1.3K 0 2

                                                             Златната птица

Чух, че някъде надалеч,

в планините над езерата,

живее птица златокрилата.

Чух, че някъде над равнината

и надалеч, надалеч в пещерите

въпросната птица ме чака.

А може би, като погледнеш нагоре,

ей там, в облаците се крие

птицата златокрилата,

и най-спокойно си чисти перата.

Е-е-е-х! Как ми се иска

някой писмо да ми прати.

И в него аз да открия перо

от птиците златокрилати.

Дали все още ме чака,

дали се сеща за мен?

Птицата ми позлатена.

Птицата, поверена на мен.

 

                                                                        Тигърско око

                                                                         Габи

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...