9 ene 2010, 21:28

Златната птица

  Poesía
1.3K 0 2

                                                             Златната птица

Чух, че някъде надалеч,

в планините над езерата,

живее птица златокрилата.

Чух, че някъде над равнината

и надалеч, надалеч в пещерите

въпросната птица ме чака.

А може би, като погледнеш нагоре,

ей там, в облаците се крие

птицата златокрилата,

и най-спокойно си чисти перата.

Е-е-е-х! Как ми се иска

някой писмо да ми прати.

И в него аз да открия перо

от птиците златокрилати.

Дали все още ме чака,

дали се сеща за мен?

Птицата ми позлатена.

Птицата, поверена на мен.

 

                                                                        Тигърско око

                                                                         Габи

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...