Jan 9, 2010, 9:28 PM

Златната птица

  Poetry
1.3K 0 2

                                                             Златната птица

Чух, че някъде надалеч,

в планините над езерата,

живее птица златокрилата.

Чух, че някъде над равнината

и надалеч, надалеч в пещерите

въпросната птица ме чака.

А може би, като погледнеш нагоре,

ей там, в облаците се крие

птицата златокрилата,

и най-спокойно си чисти перата.

Е-е-е-х! Как ми се иска

някой писмо да ми прати.

И в него аз да открия перо

от птиците златокрилати.

Дали все още ме чака,

дали се сеща за мен?

Птицата ми позлатена.

Птицата, поверена на мен.

 

                                                                        Тигърско око

                                                                         Габи

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...