Jan 9, 2010, 9:28 PM

Златната птица

  Poetry
1.3K 0 2

                                                             Златната птица

Чух, че някъде надалеч,

в планините над езерата,

живее птица златокрилата.

Чух, че някъде над равнината

и надалеч, надалеч в пещерите

въпросната птица ме чака.

А може би, като погледнеш нагоре,

ей там, в облаците се крие

птицата златокрилата,

и най-спокойно си чисти перата.

Е-е-е-х! Как ми се иска

някой писмо да ми прати.

И в него аз да открия перо

от птиците златокрилати.

Дали все още ме чака,

дали се сеща за мен?

Птицата ми позлатена.

Птицата, поверена на мен.

 

                                                                        Тигърско око

                                                                         Габи

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...