Нобел40 (Делфи) Нобел40 (Делфи)
26
30 ago 2007, 15:21

ЗЛАТНИТЕ СЪНИЩА

  Poesía
1.1K 0 8

ЗЛАТНИТЕ СЪНИЩА

 

       по Жорж Санд

 

Златните сънища

разпръскват пред мене цветя.

Конски копита

кънтят преди да изчезне нощта.

Дебнеш първата

ми усмивка на ранина.

С вой на вълчица усмирявам

най-сладката рана.

Първата мисъл,

първият поглед,

първата целувка

приласкават страстта ти на ловец.

И въздуха, принуден от теб

леко да ме гали,

трепти и над твоите клепачи.

Бял божурен венец

отразява дъгата! Да!

В съня на една непозната!


 

28. 08. 2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Делфи Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0