Нобел40 (Делфи) Нобел40 (Делфи)
26
30 ago 2007, 15:21

ЗЛАТНИТЕ СЪНИЩА

  Poesía
1.1K 0 8

ЗЛАТНИТЕ СЪНИЩА

 

       по Жорж Санд

 

Златните сънища

разпръскват пред мене цветя.

Конски копита

кънтят преди да изчезне нощта.

Дебнеш първата

ми усмивка на ранина.

С вой на вълчица усмирявам

най-сладката рана.

Първата мисъл,

първият поглед,

първата целувка

приласкават страстта ти на ловец.

И въздуха, принуден от теб

леко да ме гали,

трепти и над твоите клепачи.

Бял божурен венец

отразява дъгата! Да!

В съня на една непозната!


 

28. 08. 2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Делфи Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0