ЗЛАТНИТЕ СЪНИЩА
по Жорж Санд
Златните сънища
разпръскват пред мене цветя.
Конски копита
кънтят преди да изчезне нощта.
Дебнеш първата
ми усмивка на ранина.
С вой на вълчица усмирявам
най-сладката рана.
Първата мисъл,
първият поглед,
първата целувка
приласкават страстта ти на ловец.
И въздуха, принуден от теб
леко да ме гали,
трепти и над твоите клепачи.
Бял божурен венец
отразява дъгата! Да!
В съня на една непозната!
28. 08. 2007
© Делфи All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
