ЗЛАТНИТЕ СЪНИЩА
по Жорж Санд
Златните сънища
разпръскват пред мене цветя.
Конски копита
кънтят преди да изчезне нощта.
Дебнеш първата
ми усмивка на ранина.
С вой на вълчица усмирявам
най-сладката рана.
Първата мисъл,
първият поглед,
първата целувка
приласкават страстта ти на ловец.
И въздуха, принуден от теб
леко да ме гали,
трепти и над твоите клепачи.
Бял божурен венец
отразява дъгата! Да!
В съня на една непозната!
28. 08. 2007
© Делфи All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
