ЗЛАТНИТЕ СЪНИЩА
по Жорж Санд
Златните сънища
разпръскват пред мене цветя.
Конски копита
кънтят преди да изчезне нощта.
Дебнеш първата
ми усмивка на ранина.
С вой на вълчица усмирявам
най-сладката рана.
Първата мисъл,
първият поглед,
първата целувка
приласкават страстта ти на ловец.
И въздуха, принуден от теб
леко да ме гали,
трепти и над твоите клепачи.
Бял божурен венец
отразява дъгата! Да!
В съня на една непозната!
28. 08. 2007
© Делфи All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
