15 ene 2021, 18:46

Златно сърце 

  Poesía
503 0 0

 

Тъй силно и голямо, изпълнено с любов.

Във него място няма за злоба и за злост.

Побирайки се в длани, вперило е взор

далеч от рамки и забрани.

Разперило криле,

се носи във безкрая.

В море от чувства, в море от мрак.

Изплувайки със лекота от тъмнината,

стремейки се към светлината,

без окови,

лети към свободата,

и търси да намери във душата врата от злато.

Да влезе тихо, да прибере крила

и да се сгуши

в сродната душа.

 

 

 

 

 

 

 

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??