15 ene 2021, 18:46

Златно сърце

  Poesía
747 0 0

 

Тъй силно и голямо, изпълнено с любов.

Във него място няма за злоба и за злост.

Побирайки се в длани, вперило е взор

далеч от рамки и забрани.

Разперило криле,

се носи във безкрая.

В море от чувства, в море от мрак.

Изплувайки със лекота от тъмнината,

стремейки се към светлината,

без окови,

лети към свободата,

и търси да намери във душата врата от злато.

Да влезе тихо, да прибере крила

и да се сгуши

в сродната душа.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...