15.01.2021 г., 18:46

Златно сърце

745 0 0

 

Тъй силно и голямо, изпълнено с любов.

Във него място няма за злоба и за злост.

Побирайки се в длани, вперило е взор

далеч от рамки и забрани.

Разперило криле,

се носи във безкрая.

В море от чувства, в море от мрак.

Изплувайки със лекота от тъмнината,

стремейки се към светлината,

без окови,

лети към свободата,

и търси да намери във душата врата от злато.

Да влезе тихо, да прибере крила

и да се сгуши

в сродната душа.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...