Тъй силно и голямо, изпълнено с любов.
Във него място няма за злоба и за злост.
Побирайки се в длани, вперило е взор
далеч от рамки и забрани.
Разперило криле,
се носи във безкрая.
В море от чувства, в море от мрак.
Изплувайки със лекота от тъмнината,
стремейки се към светлината,
без окови,
лети към свободата,
и търси да намери във душата врата от злато.
Да влезе тихо, да прибере крила
и да се сгуши
в сродната душа.
© Мариана Всички права запазени