Jan 15, 2021, 6:46 PM

Златно сърце

  Poetry
746 0 0

 

Тъй силно и голямо, изпълнено с любов.

Във него място няма за злоба и за злост.

Побирайки се в длани, вперило е взор

далеч от рамки и забрани.

Разперило криле,

се носи във безкрая.

В море от чувства, в море от мрак.

Изплувайки със лекота от тъмнината,

стремейки се към светлината,

без окови,

лети към свободата,

и търси да намери във душата врата от злато.

Да влезе тихо, да прибере крила

и да се сгуши

в сродната душа.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...