3 feb 2022, 10:02

Златото на мама 

  Poesía » Civil
1249 7 10

 

Сянката ѝ бавно мери двора.

Менчето припява ритуално.

Мама с катинара дълго спори.

После, като в църква, свещ припална.

 

Гроздобер е сгушила в саята.

Кротък пламък в бъчвата се дави.

Вино с вкус на маминото лято.

Пътя към дома да не забравя,

 

мама ме гощава с хляб и вино –

руйно – като младостта ѝ кратка,

тежко – като битка за поминък,

черно – като зимите без татко.

 

Напоена с родовата памет,

в мен бушува болката позната.

Сгушена под навеса на завет,

мама ме изпраща с чаша злато.

 

 

 

© Геновева Цандева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??