Златото на мама
Сянката ѝ бавно мери двора.
Менчето припява ритуално.
Мама с катинара дълго спори.
После, като в църква, свещ припална.
Гроздобер е сгушила в саята.
Кротък пламък в бъчвата се дави.
Вино с вкус на маминото лято.
Пътя към дома да не забравя,
мама ме гощава с хляб и вино –
руйно – като младостта ѝ кратка,
тежко – като битка за поминък,
черно – като зимите без татко.
Напоена с родовата памет,
в мен бушува болката позната.
Сгушена под навеса на завет,
мама ме изпраща с чаша злато.
© Геновева Цандева All rights reserved.
