Злобата

Poesía » Civil

984 1 2

Грубост, лошо поведение, агресия -

туй срещаме почти на всяка крачка.

Малко ни трябва за ексцесия,

гневим се и от най-малката закачка.

Кипим, мразим, рушим -

докога туй ще продължава?
Не можем на другия да простим,

смятаме, че тъй човек се унижава.

Слепи сме, не виждаме,

че тъй наникъде отиваме,

на който има повече завиждаме,

не усещаме, че тъй и себе си затриваме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

Туй май е присъщо за българина...уви!

2020-08-15T15:20:05+03:00
terita (Теодора Атанасова)

Да, много точно казано! Злобата и завистта затриват.

2020-08-15T14:50:32+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0