15 ago 2020, 13:19

Злобата

  Poesía » Civil
980 1 2

Грубост, лошо поведение, агресия -

туй срещаме почти на всяка крачка.

Малко ни трябва за ексцесия,

гневим се и от най-малката закачка.

 

Кипим, мразим, рушим -

докога туй ще продължава?
Не можем на другия да простим,

смятаме, че тъй човек се унижава.

 

Слепи сме, не виждаме,

че тъй наникъде отиваме,

на който има повече завиждаме,

не усещаме, че тъй и себе си затриваме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...