15.08.2020 г., 13:19

Злобата

981 1 2

Грубост, лошо поведение, агресия -

туй срещаме почти на всяка крачка.

Малко ни трябва за ексцесия,

гневим се и от най-малката закачка.

 

Кипим, мразим, рушим -

докога туй ще продължава?
Не можем на другия да простим,

смятаме, че тъй човек се унижава.

 

Слепи сме, не виждаме,

че тъй наникъде отиваме,

на който има повече завиждаме,

не усещаме, че тъй и себе си затриваме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...