Тъмно е,студено е,
потънала съм в тъмнина,
в този момент аз съм сама
и посрещам нощта.
Ставам аз и тръгвам
из гробища, потънали в мъгла,
забравени са всички имена,
пролята е кръвта, проядена плътта.
Изгубени души обикалят в нощта,
в тъмнината умира всяка мечта,
студът, тишината пронизват ме сега,
усещам как се стича всяка сълза.
Треперя, замръзвам,
не мърдам сега,
пропилях аз своята съдба,
губя душата си в тази мъгла,
отивам си, потънала в нощта.
© Галина Todos los derechos reservados
Погледни слънцето и полети.
Поздравления за стиха!