27 nov 2007, 21:18

Зловещ край

  Poesía
688 0 1

Тъмно е,студено е,

потънала съм в тъмнина,

в този момент аз съм сама

и посрещам нощта.

Ставам аз и тръгвам

из гробища, потънали в мъгла,

забравени са всички имена,

пролята е кръвта, проядена плътта.

Изгубени души обикалят в нощта,

в тъмнината умира всяка мечта,

студът, тишината пронизват ме сега,

усещам как се стича всяка сълза.

Треперя, замръзвам,

не мърдам сега,

пропилях аз своята съдба,

губя душата си в тази мъгла,

отивам си, потънала в нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...