27 nov 2007, 21:18

Зловещ край

  Poesía
694 0 1

Тъмно е,студено е,

потънала съм в тъмнина,

в този момент аз съм сама

и посрещам нощта.

Ставам аз и тръгвам

из гробища, потънали в мъгла,

забравени са всички имена,

пролята е кръвта, проядена плътта.

Изгубени души обикалят в нощта,

в тъмнината умира всяка мечта,

студът, тишината пронизват ме сега,

усещам как се стича всяка сълза.

Треперя, замръзвам,

не мърдам сега,

пропилях аз своята съдба,

губя душата си в тази мъгла,

отивам си, потънала в нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...