Тъмно е,студено е,
потънала съм в тъмнина,
в този момент аз съм сама
и посрещам нощта.
Ставам аз и тръгвам
из гробища, потънали в мъгла,
забравени са всички имена,
пролята е кръвта, проядена плътта.
Изгубени души обикалят в нощта,
в тъмнината умира всяка мечта,
студът, тишината пронизват ме сега,
усещам как се стича всяка сълза.
Треперя, замръзвам,
не мърдам сега,
пропилях аз своята съдба,
губя душата си в тази мъгла,
отивам си, потънала в нощта.
© Галина All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
