27 нояб. 2007 г., 21:18

Зловещ край

691 0 1

Тъмно е,студено е,

потънала съм в тъмнина,

в този момент аз съм сама

и посрещам нощта.

Ставам аз и тръгвам

из гробища, потънали в мъгла,

забравени са всички имена,

пролята е кръвта, проядена плътта.

Изгубени души обикалят в нощта,

в тъмнината умира всяка мечта,

студът, тишината пронизват ме сега,

усещам как се стича всяка сълза.

Треперя, замръзвам,

не мърдам сега,

пропилях аз своята съдба,

губя душата си в тази мъгла,

отивам си, потънала в нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...