Винаги, когато вляза тук,
очите ми се насълзяват...
Вглеждам се в тъмнината
и сякаш нещо прерязва ми душата.
Стари мисли, болезнени спомени
се лутат в тази тъмна и прашна стая,
защо толкова много боли
от песента на чернотата...
Кат' черни гарвани се впиват
думите проклети в душата..
А кат' ножове студени
спомените режат вътре в сърцето...
17.02.2008
© Вили Todos los derechos reservados