Feb 29, 2008, 11:11 PM

Зловещ мрак

  Poetry » Other
626 0 2

Винаги, когато вляза тук,
очите ми се насълзяват...
Вглеждам се в тъмнината
и сякаш нещо прерязва ми душата.

Стари мисли, болезнени спомени
се лутат в тази тъмна и прашна стая,
защо толкова много боли
от песента на чернотата...

Кат' черни гарвани се впиват
думите проклети в душата..
А кат' ножове студени
спомените режат вътре в сърцето...

17.02.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...